Време за купон – бузуки

  • Гръцки език за възрастни и деца

Време за купон – бузуки

Всеизвестно е, че гърците както и останалите балкански народности обичат да се веселят.  Независимо от кризата или може би напук на нея нощните заведения, особено в края на седмицата, се пукат по шефовете. Там можем да срещнем добре облечени и забавляващи се хора на всякаква възраст, а купонът се вихри до зори. Сред най-типично гръцките нощни забавления е ходенето на бузуки, което освен за местните бързо става любимо занимание и за чужденците, посетили съседна Гърция.

Какво всъщност представлява ходенето на бузуки?

Бузуки се нарича нощно заведение с музика на живо, която започва около полунощ и завършва призори. В заведението са разположени маси и сепарета, а достъпът до него в повечето случаи се осъществява с предварителна резервация и заплащане на бутилка алкохол, като приблизителната цена варира между 100 и 200 евро на бутилка. Най-добрите маси се намират в близост до сцената и оркестъра, а освен алкохол се сервират и ядки и плодове. Посетителите са добре облечени и се веселят, като в повечето случаи дори и подпийналите клиенти не предизвикват конфликти и сбивания. Често гостите припяват на глас любимите песни заедно с музикантите, танцуват специфични танци като зейбекико например, или замерят певците и другите танцуващи със салфетки или карамфили, които се продават на подноси в заведението.  Именно в този тип заведения пеят някои от най-популярните в България гръцки изпълнители като Василис Карас, Пеги Зина, Янис Плутархос и др.

Как възниква бузукито?

Бузуки всъщност е името на специфичен струнен музикален инструмент, използван в народната музика и рембетикото. През 1935 г. възниква пъвият професионален състав за изпълнение на музика рембетико, в която са включени една китара, баглама и две бузукита. В нея свири на бузуки и пее една от най-ярките личности в жанра – Маркос Вамвакарис. В последствие тази музика става все по-популярна, а местата, на които се свири започват да се наричат на името на инструмента-бузуки.

Чинии или карамфили?

Смята се, че обичаят за чупене на чинии е въведен от гръцкият предприемач Брабавеас, който отворил кабаре в центъра на Атина и  се разпространил и в другите нощни заведения. Особено популярен бил 60-те и 70-те години. По време на хунтата диктаторът Пападопулос посетил известно заведение за да се забавлява, а програмата на заведението била променена специално за целта. Всичко вървяло гладко, докато в един момент един клиент счупил една чиния. Възмутен диктаторът си тръгнал и още на следващия ден издал указ, с който налагал наказание до 5 г. затвор за чупене на чинии в заведения. Това обаче не попречило на Онасис да счупи всички чинии, които видял за да си направи кефа, когато след време посетил заведението.  Обичаят разцъфва с нова сила през 90-те години, а по-късно е заменен с хвърляне на цветя.

Онлайн записване



Избор на курс:

Ниво: